Въведение

Пост-индустриална икономика се отнася до период на растеж в рамките на индустриализирана икономика или нация, в която относителното значение на производството намалява и тази на услугите, информацията и изследванията расте.

Такива икономики често са белязани от намаляването на производствения сектор което е резултат на деиндустриализацията, голям сектор на услугите, увеличаване на количеството на информационните технологии, често водещи до “информационната ера”. Информация, знание и творчество са новите суровини на такава икономика.

Аспектът на промишлеността на постиндустриалната икономика е изпратен в по-слабо развитите държави, които произвеждат това, което е необходимо при по-ниски разходи. Това явление е характерно за страни, които са били индустриализираните гиганти в миналото, като например САЩ и повечето страни от Западна Европа.

Еърбъс

Еърбъс е европейска мултинационална космическата и отбранителната корпорация. Базирана в Лайден, Холандия, групата се състои от три работни дивизии Еърбъс, Еърбъс отбрана и космос и Еърбъс хеликоптери. Еърбъс първоначално е създаден като Европейска авиационна отбраната и космическа компания . През януари 2014 г., е реорганизирана като Еърбъс груп, комбиниране на отделенията за развитие и маркетинг на граждански и военни въздухоплавателни средства, както и комуникационни системи, ракети, космически ракети, хеликоптери, сателити, и свързаните с тях системи.

Нокия

Nokia Corporation е финландска компания, един от световните лидери в областта на мобилните комуникационни технологии, водещ доставчик в областта на мобилните, фиксираните широколентови и IP-мрежи. Най-известна е със своите мобилни телефони и смартфони. Седалището на компанията се намира в Еспоо, предградие на Хелзинки. За първото десетилетие века Nokia държи приблизително 30% от световния пазар на мобилни телефони.

Постижения

• През 2006 г. Nokia заема 20-о място в съставения от списание Fortune списък на най-големите компании в света. Това е най-добрият резултат сред телекомуникационните компании изобщо и четвърти резултат сред компаниите, намиращи се извън САЩ.

• Компанията е пускала в продажби средно по 40 – 50 основни модела телефони годишно за последните 4 години – без включване на различните модификации според географското позициониране на продуктите.

Филипс

Филипс  е нидерландска компания, която е сред най-големите световни производители на електроника.

През 2006 г. компанията реализира продажби за 27 милиарда евро и е работодател на 134 000 души в повече от 60 страни. „Филипс“ е разделена на дъщерни компании в зависимост от производствения сектор: Philips Consumer Lifestyle (преди Philips Consumer Electronics и Philips Domestic Appliances and Personal Care); Philips Lighting; Philips Healthcare (преди Philips Medical Systems).

Филипс е регистрирана в Холандия, като дружество с ограничена отговорност и е със седалище в Амстердам. В края на 2011 г. Филипс имат 124 производствени щаба в 26 държави и функционират в около 100 страни.

Филипс е организирана в три основни подразделения: Philips Consumer Lifestyle (домакински уреди и продукти за лична грижа), Philips Healthcare (бивше Philips Medical Systems) и Philips Lighting. Филипс достига общи приходи в размер на € 22,579 милиарда през 2011 г., от които € 8.852 милиарда генерирани от Philips Healthcare, € 7.638 милиарда от Philips Lighting, €5.823 милиарда от Philips Consumer Lifestyle и €266 милиона от групови дейности. В края на 2011 г. Philips има общо 121 888 служители, от които около 44% работят във Philips Lighting, 31% във Philips Healthcare и 15% във Philips Consumer Lifestyle.

През 2011 г. Филипс инвестира общо € 1.61 милиарда в научноизследователска дейност и развитие, което се равнява на 7,1% от продажбите. Интелектуална собственост и Стандарти е отдела, отговорен за лицензирането, защитата на търговската марка и патентоването в цялата група на Филипс. В момента Филипс притежава около 54 000 патентни права, 39 000 търговски марки, 70 000 права върху дизайни и 4400 имена на домейн регистрации.

Сименс

„Сименс“ АГ  е германска компания със седалище в Берлин, оглавяваща едноименна корпоративна група, която е сред най-големите в света.

Развива се в 6 основни бизнес направления: комуникации и информатика, автоматика и контрол, енергетика, транспорт, медицина, осветление. Компанията също така има интереси във финансите, строителството, битовата техника, водопречиствателните технологии и бизнес услугите.

Световните централи на групата „Сименс“ се намират в Берлин и Мюнхен, Германия. Акции на „Сименс“ АГ се котират на Франкфуртската и Нюйоркската фондови борси от 12 март 2001 г.

Подобряване в ЕС

Предизвикателството за политиката е превръщането на потенциалните ползи от глобализацията в реални изгоди, като се сведат до минимум социалните последици от това. Мерките за подобряване на функционирането на пазарите в ЕС и за увеличаване на иновациите ще помогнат за съкращаване на процеса на приспособяване, а целенасочените политически действия, като например Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, ще подпомогнат засегнатите работници. Освен пред тези вътрешни проблеми, ЕС е изправен и пред значителни външни предизвикателства, изискващи политически решения, включително:

• насърчаване на световната търговия и запазване на позицията на Европа като водещ търговски блок;
• управление на миграцията като източник на работна ръка, отговор на застаряването и полза за развитието;
• запазване на позицията на ЕС като източник и дестинация за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ);
• управление на дисбалансите в световната икономика съвместно с други страни.

Концепция

Хората взаимодействат помежду си през големи разстояния от хиляди години. Пътят на коприната свързва Азия, Африка и Европа е добър пример за трансформативната сила за транслокалната размяна в Стария свят. Философията, религията, езикът, изкуствата и други аспекти на културата се разпространяват и смесват, докато нациите разменят продукти и идеи. През 15-ти и 16-ти век европейците правят важни открития в своите изследвания на океаните, вкл. началото на трансатлантическото пътуване към Новия свят на Америките. Глобалното движение на хора, стоки и идеи ще се увеличава значително през следващите векове. В началото на 19-ти век развитието на нови форми на транспорт (например превозни средства, работещи с пара, или железопътните линии) и телекомуникации, които свиват времето и пространството, позволяват да се постигнат все по-бързи темпове на ръст в световния обмен. През 20-ти век пътните превозни средства, интермодалният транспорт и авиолиниите правят транспорта дори по-бърз. Появата на електронната комуникация и по-специално на мобилните телефони и интернет позволява милиарди хора да се свързват помежду си по нов начин.

Аутсорсинг в България

България е много атрактивна дестинация за офшорен аутсорсинг. За 2006 г., тя заема 9то място в класацията на A.T.Kearney, с което е единствената страна в Европа, която попада в десетката. През 2010 г. България все още запазва лидерското си място в Европа, но вече е 13та в същата класация. През 2010 България е на първо място в Европа и на друга класация по темата – тази на Gartner. През 2016 г. страната ни заема 12то място в класацията на A.T.Kearney, като единсвената държава в Европа, с по-предна позиция, е Полша. Силно развити аутсорсинг отрасли в страната са:

• Информационни и комуникационни технологии
• поддръжка на клиенти/call&support центрове
• маркетинг и ПР (Връзки с обществеността)
• кинопродукции
• шивашка и обущарска индустрии
• оръжейна индустрия

Факторите, които могат да направят България по-привлекателно място за аутсорсинг и офшоринг, са инфраструктурата, бизнес средата, наличието на достъп до публично и частно финансиране, човешкият капитал и търсенето на международното и местно ниво. Очакванията на трудовия пазар в България през 2016 година са свързани именно с разрастване на компаниите в аутсорсинг секторите. Все повече големи компании поглеждат към страната ни, търсейки трудоспособни кадри с отлични умения във владеенето на английски и други европейски езици.

Българска аутсорсинг асоциация

БАА е браншова организация, която си поставя за цел да обедини интересите на компаниите, които предоставят услуги в областта на аутсорсинга, да повиши конкурентността на средата и създаде допълнителни условия за привличане на чуждестранни инвеститори в сектора. Асоциацията включва компании от всички сфери на аутсорсинг индустрията: управлението на бизнес процеси,управлението на ИТ процеси, процеси по управление на знанието.

Стратегия за правене на политики

Правителство

Западните правителства биха могли да направят опити да компенсират работниците, които са засегнати от аутсорсинга, чрез различни правни нормативи. В Европа Директивата за придобитите права е насочена към този проблем. Тя се прилага по различен начин във всяка държава. В САЩ Закона за подпомагане търговската адаптация (Trade Adjustment Assistance Act) има за цел да осигури компенсация за работниците, които са пряко засегнати от споразуменията за международна търговия. Въпреки това остава въпросът дали тези политики носят сигурност и достатъчна компенсация.

Стратегия за правене на политики

Несигурността по отношение на бъдещето на определен сектор или група е основната черта на аутсорсинга, която оказва влияние върху воденето на политики. Несигурността относно бъдещите условия влияе на подхода на правителството към различни аспекти на дългосрочни политики.’

Стратегия за подобрение на качеството на живот

Несигурността по отношение на местната производителност поражда опасения относно важен елемент от управлението, което води до устойчиво регионално развитие. Помагайки на безработните да се върнат в работната сила и да се възползват от възможности, при които има голямо търсене на работна ръка – чрез програми за преквалификация например, правителството трябва също да се справи със социално-икономическите проблеми и други тревоги, свързани с качеството на живот, които загубилите работата си имат. Негативният ефект на аутсоринга върху качеството на живот вече е привлякло огромно обществено внимание. Възможността за износ на производство прави местния пазар на труда международен, създавайки работни места, за които преди не се бореха работещи от други страни. В резултат комбинацията от ниски заплати и безработица в определени сфери подтиква губещите от този процес да започнат ожесточен политически дебат на тази тема. Синдикатите в ЕС успяват да поддържат политика на протекционизъм през 70-те и 80-те години на 20 век. Заинтересуваните кръгове, които са против аутсорсинга, са по-активни в изразяването на недоволството си, тъй като негативният резултат от това явление е концентриран върху определени групи от хора, и по-конкретно тези, които губят работата си заради външна конкуренция, докато ползите от него се простират из цялото население. Ниските цени, по-доброто качество и по-голямото разнообразие от стоки на местния пазар са някои от ползите от използването на сравнителните предимства на една страна чрез износ на производство. Обратно на тези, които се считат за губещи от този феномен, тези, които имат изгода от аусторсинга, не са мотивирани да се организират и да изразят подкрепата си. Наблюдава се вълна от протекционизъм, породен от промените в социалната система, породени от глобализацията и аутсорсинга. Според активистите се наблюдава преструктуриране на системата от класове и увеличава пропастта между богати и бедни, като различни групи се адаптират по различен начин в аутсорсинг системата. Противниците на аутсорсинга изтъкват като причина, че износът на производство е заплаха за местната традиция.В подкрепа на довода за културна дисинтеграция е стандартизацията на практиките и нормите, след като мултинационални компании навлизат в индустрии в региони, които са с различна култура от тази на страната, където се намира компанията майка.

Инсорсинг

Аутсорсингът преминава през множество модификации. Някои договори за аутсорсинг са изцяло или частично ревизирани, като се посочва невъзможността да се изпълни стратегията, загуба на прозрачност и контрол, грешни договорно модели, липса на конкуренция, скрити разходи, и т.н. Много компании вече използват по-специфично изготвени модели, при които се използват различни аутсорсинг компании и важни части от процеса, които преди са били аутсорснати, сега се връщат обратно в компанията. Инсорсингът се счита за средство, което осигурява контрол, спазване на правилата и конкурента диференциация чрез вертикална интеграция или услуги, които се споделят във фирмата. Освен това терминът аутсорсинг много често се използва по различен начин, заради което се обърква значението му. Например разработването на софтуер на глобално ниво, което предполага работа на хора от цял свят, не може да се нарече аутсорсинг. Тези проекти не са нито инсорснати, нито оутсорснати, а се намират някъде между двете понятия. Често процесът се нарича отдалечен инсорсинг. Софтуерът се разработва едновременно от хора, намиращи се в различни държави, но те работят на обща глобална платформа, която позволява физически отдалечени специалисти да работят заедно.